Откакто през 2000 г. започна втората „интифада", терористичните нападения се превърнаха в ежедневие за Израел.
А защо книгата се посвещава тъкмо на „Делфинариума"?
Защото това е първото терористично нападение, насочено срещу „руската" общност в Израел. Хората, изпратили терориста самоубиец в „Делфинариума", не са избрали целта си случайно: убийците са знаели, че в петък вечер там се събират не други, а „руските" деца.
Задачата е ясна: да ни сплашат, да направят така, че руските евреи да си останат в Русия.
Докато четете тази книга - разказите на родителите, чиито деца са загинали, изповедите на самите деца, осакатени от нападението, ще се убедите - с това зверство враговете на Израел постигнаха точно обратното - сега вече „руснаците" никога няма да си тръгнат оттук - кръвта на децата ги свързва със земята на бащите.
Тази вярност към избраната участ, тази непоколебимост на още съвсем младите, но вече опознали смъртта юноши да се борят със злото и да не позволят тероризмът да вземе връх, да не допуснат той да всели страх в душите, да не се откажат заради него от своите мечти и принципи - заслужава си да се разкаже за този небиещ на очи героизъм.
От тези разкази на човек му се къса сърцето. Но те внушават и увереността, че тероризмът няма никога да победи където и да било - нито в Израел, нито в Русия, нито в САЩ, нито в която и да е друга страна. Обикновените хора, смазани от скръбта по загиналите си деца, са по-силни от фанатиците, самовзривяващи се в името на обещания им „рай".
Солидарността с мъката е по-силна от солидарността на едноверците.
Хората, сплотени от човечността, от простичките нравствени закони, забраняващи преднамерено да бъдат убивани невинни същества - тези хора са по-силни от безумците, погазили всичко човешко в името на своята идеология.
Поривът да живееш е по-силен от порива да убиваш.
И затова ние ще победим.
Михаил Чорни
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
